Проблемите в сектора са фундаментални и структурни и липсва ясна политическа визия за развитието на този отрасъл. Пари и подпомагане има достатъчно, но то не се използва ефективно и целенасочено
Очаква се догодина цената на пчелния мед да поскъпне заради ниските добиви през тази година. Нужно е България да предприеме законодателни мерки, които да подпомогнат местните производители на мед на фона на продължаващия внос.
Това заяви в интервю за БГНЕС Петко Симеонов - председател на сдружение „Биологично пчеларство“ и четвърто поколение пчелар.
Симеонов обясни, че тази година реколтата е била много слаба от гледна точка на добивите.
„От една страна имаше много висока зимна смъртност и съответно влязохме в сезона с по-малко бройки пчелни семейства, или доста отслабени здравословно. От друга страна, имаше много райони в страната, които бяха подложени на екстремни суши - както миналата, така и тази година. Добивите са изключително малки – по наша груба оценка около 40% по-ниски от миналогодишните. А миналогодишните бяха доста слаби“, подчерта потомственият пчелар.
Той прогнозира, че цената на меда ще поскъпне, но това повишение на цената няма да отговори на очакванията на производителите, тъй като през последните години се наблюдават увеличени разходи за производство, включително и осигуровки на работниците.
„Това са малки производители, които най-пряко са засегнати от увеличението на осигуровките. И в същото време имаме много слаби реколти, съответно себестойността на продуктите е доста по-висока. И дори това, което се наблюдава като вдигане на пазара, няма да отговори на нуждите на земеделските производители, и в частност напчеларите“, добави Симеонов.
Производителят алармира, че проблемът с вноса на мед от Украйна и Китай продължава да е налице. „По-скоро за мен основният проблем, - защото ние вноса не можем да го спрем, - е, че можем да наложим по-силен контрол върху продукцията, която се предлага на пазара. За мен основният проблем е остарялото законодателство, което регламентира пчелния мед като параметри, като продукт. Защото дяволът е в детайлите – там са основните проблеми. Медът, който се внася, - да не го наричам „фалшив“ или „имитиращ“, но да кажем, че е със съвсем различни производствени характеристики спрямо този, който ние произвеждаме в България, пряко ни конкурира. За мен е необходимо изменение в законодателството, затягане на контрола върху крайните продукти, за да може тези два продукта да се диференцират. Ясно е, че Европа произвежда по-малко мед, отколкото консумира, и вносът няма как да го ограничим и да го спрем“.
Относно бюджет 2026 г. Петко Симеонов каза, че той увеличава осигурителната тежест, от което най-силно са засегнати малките производители. Последните „са поставени пред избора дали да прекратят дейността си или да минат в сивия сектор“.
„Най-уязвими са малките производители, които работят на светло, защото те си плащат данъците и осигуровките, коитовсяка година са по-високи и по-скъпи. В същото време, когато имаме сътресение на пазара, когато има лоши реколти, тези проблеми по никакъв начин не са адресирани. Така че тежестта е огромна – все повече хора напускат бизнеса или минават в сивия сектор, което само задълбочава проблема. От тази гледна точка не сме щастливи с Бюджет 2026“, каза председателят на „Биологично пчеларство“.
Проблемите в сектора са фундаментални и структурни и липсва ясна политическа визия за развитието на този отрасъл, заключава Симеонов.
„Държавата трябва да създаде някаква визия и политика, която да бъде изготвена съвместно с бранша. Аз винаги съм казвал, че пари и подпомагане има достатъчно, но то не се използва ефективно и целенасочено. Не решават реалните проблеми в сектора. Така че една добра визия, на базата на която ние да направим целенасочено подпомагане, може да започне да оправя ситуацията“, добави Симеонов.
