Срещата в Брюксел може да се превърне в решаващ момент за европейската сигурност
Лидерите на ЕС се събират в Брюксел за специален съвет по въпросите на отбраната, докато френският президент Еманюел Макрон предупреждава, че континентът се намира в „повратна точка в историята“.
Освен превъоръжаването, очаква се лидерите да обсъдят как могат да продължат да подкрепят Киев на фона на изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп от понеделник, че ще спре помощта за Украйна. На срещата на върха е поканен украинският президент Володимир Зеленски.
След срещата на Тръмп и Зеленски в Белия дом миналата седмица нервите в Европа са все по-напрегнати, а реториката около срещата на върха днес не оставя съмнение за значението, което служителите на ЕС ѝ придават, се казва в анализ на Би Би Си.
Три години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, увертюрите на администрацията на Тръмп към руския президент Владимир Путин накараха мнозина в Европа да се опасяват, че континентът няма да може да разчита на подкрепата на САЩ за своята сигурност.
Решението на Вашингтон от сряда да преустанови обмена на разузнавателни данни с Украйна с нищо не разсея тези притеснения.
Като знак за дълбочината на загрижеността президентът Макрон заяви, че Франция е отворена за обсъждане на разширяване на защитата, предлагана от нейния ядрен арсенал, за европейските ѝ партньори по време на обръщение към нацията снощи.
Това последва призива на Фридрих Мерц, който вероятно ще бъде следващият канцлер на Германия, да се обсъди по-голям обмен на ядрени материали.
Европа е изправена пред „ясна и настояща опасност от мащаба, който никой от нас не е виждал през живота си“, заяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а председателят на Европейския съвет Антониу Коста заяви, че това е „решаващ момент за Украйна и европейската сигурност“.
В писмо до европейските лидери фон дер Лайен също така заяви, че континентът трябва да „посрещне момента“ и „да разгърне нашата индустриална и производствена мощ и да я насочи към целта за сигурност“.
В понеделник фон дер Лайен обяви безпрецедентен пакет от мерки в областта на отбраната - наречен ReArm Europe - и заяви, че Европа е готова да увеличи „масирано“ разходите си за отбрана „с необходимата скорост и амбиция“.
Фон дер Лайен заяви, че трите предложения, очертани в плана ReArm Europe, едновременно ще подкрепят Украйна и ще „отговорят на дългосрочната необходимост от поемане на много по-голяма отговорност“ за европейската сигурност - вероятно имайки предвид факта, че много европейци смятат, че континентът вече не може автоматично да разчита на САЩ да му се притекат на помощ.
Предложенията включват:
- Да се позволи на държавите да увеличат равнището на националния си дефицит, за да се осигури възможност за по-големи разходи за отбрана.
- 150 млрд. евро (125 млрд. паунда) под формата на заеми за инвестиции в отбраната в области, които биха могли да бъдат от полза за отбраната на ЕС като цяло - например въздушна и противоракетна отбрана, системи за борба с дронове и военна мобилност - като се подпомогне обединяването на търсенето и намаляването на разходите чрез съвместни обществени поръчки
- Позволяване на държавите да пренасочват средства, предназначени за програми на политиката на сближаване (политики, насочени към изравняване на различията между по-облагодетелстваните и по-необлагодетелстваните региони), към разходи за отбрана.
Европейската инвестиционна банка също ще може да финансира военни проекти.
Според фон дер Лайен планът би могъл да освободи общо 800 млрд. евро (860 млрд. долара; 670 млрд. паунда) за разходи за отбрана.
Много европейски лидери изразиха подкрепата си за бързи и решителни действия по отношение на сигурността на континента.
Министър-председателят на Полша Доналд Туск заяви, че планът на Комисията представлява „фундаментална промяна“, а президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че срещата на върха ще даде възможност на Европа да покаже „дали е само клуб за дебати или можем да вземаме решения“.
Но се очаква несъгласие от страна на някои европейски лидери, симпатизиращи на Москва.
По-рано тази седмица словашкият министър-председател Роберт Фицо заяви, че подходът на ЕС „мир чрез сила“ е „нереалистичен“.
А в писмо до Коста унгарският премиер Виктор Орбан поиска Украйна да не бъде споменавана в писмените заключения след срещата на върха.
Орбан - който неведнъж се е опитвал да блокира помощта на ЕС за Украйна и похвали Тръмп, че „смело отстоява мира“ - заяви, че сега има „стратегическо разделение... между по-голямата част от Европа и САЩ“.
„Едната страна настоява за удължаване на войната в Украйна, докато другата се стреми към прекратяване на конфликта“, добави той.
Въпреки това Орбан остави отворена вратата за „по-голяма вероятност за сътрудничество“ с други лидери по въпроси на общата сигурност и отбрана.
Докато в Брюксел днес се провежда кризисната среща на върха, министърът на отбраната на Великобритания Джон Хийли ще бъде във Вашингтон за обсъждане с колегата си Пийт Хегсет на решението на САЩ да преустанови обмена на разузнавателни данни с Украйна.
Двустранната им среща ще бъде посветена на евентуален мирен план, докато продължават усилията за преодоляване на трансатлантическия разрив относно бъдещата сигурност на Киев.
Вероятно в последен опит да постигне единство преди срещата на върха Еманюел Макрон, който се постави в центъра на усилията на ЕС да преодолее пропастта между Киев и Вашингтон, покани Орбан на вечеря в Париж в сряда вечерта.
Двамата лидери се срещнаха непосредствено след като френският президент направи мрачно обръщение към нацията, в което заяви, че Франция и Европа трябва да бъдат готови, ако САЩ вече не са на тяхна страна.
„Трябва да бъдем единни и решителни, за да се защитим“, каза Макрон. Той добави, че бъдещето на Европа не може да бъде обвързано с Вашингтон или Москва, и заяви, че макар да „иска да вярва, че САЩ ще останат на наша страна, трябва да сме готови това да не се случи“.
Френският президент планира да проведе среща на началниците на европейските армии в Париж през следващата седмица.
Макрон заяви, че в Брюксел ще бъдат предприети „решителни стъпки“, които ще оставят европейските държави „по-подготвени да се защитават и предпазват“.
„Моментът изисква безпрецедентни решения“, заключи той.
