Средната работна заплата за магистрат в съдебната система ще доближи 5000 евро през 2026 година, а средните месечни приходи на членовете на ВСС ще преминат границата от 11 000 евро
Висшият съдебен съвет предложи шокиращ бюджет от над 1 милиард евро за съдебната система, чиито основни институции функционират в условия на оспорена легитимност.
На този фон основни съдебни институции са буквално под запрещение. На ВСС му е забранено да избира главен прокурор и шефове на върховните съдилища, защото членовете му карат четвърта година над законния си мандат.
Съдът на ЕС забрани на съдебния инспекторат да провежда дисциплинарни производства по същата причина. Върховният касационен съд на свой ред обяви главния прокурор Борислав Сарафов за незаконен по съвсем същата причина.
"Проблемът не е единствено в размера на заплатите, а какво получаваме като общество от правосъдието. Ако цената е толкова висока, получаваме ли симетрична справедливост? Отговорът е не", коментира пред Mediapool Екатерина Баксанова от Института за пазарна икономика.
Тя напомня, че освен всички други проблеми, в българската съдебна система се създава устойчива култура на отказ от правосъдие.
"България е на 61-во място от 143 страни по върховенство на правото. В страната вече се отглежда и култура на отказ от правосъдие. Имаме над 30 000 самоотвода от съдии по дела само през тази година", казва Баксанова.
Мораториум
Решението, което анализаторът в ИПИ предлага, е налагането на мораториум върху назначаването на нови магистрати и обслужващата администрация.
"Средният брой прокурори на 100 000 души население в България надхвърля средното за Европа над два пъти, а администрацията, която ги подпомага – над три пъти. Всъщност, след Латвия страната ни е с най-голям брой прокурори в ЕС спрямо населението. А по отношение на администрацията в прокуратурата сме първи – и то не само в ЕС, но и сред всички държави членки на Съвета на Европа", казва Баксанова.
Всичко това се случва на фона на намаляващо население.
"Средният брой съдии на 100 000 души е почти два пъти над европейската медиана. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души, така и по отношение на съдебната администрация", каза Баксанова.
Ако на ВСС бъде забранено да назначава нови кадри, то заетите в съдебната система ще започнат да намаляват чрез пенсиониране при достигане на 65-годишна възраст. Намаляването на кадрите ще доведе и до намаляване на разходите за заплати в съдебната власт, които съставляват над 80% от съдебния бюджет.
Този мораториум може да се наложи само от парламента с промени в Закона за съдебната власт.
"Не смятам, че ще има политическа воля за това, защото този луксозен бюджет е съвсем нарочна стратегия – осигурява комфорт за удобните, а в същото време има акции за сплашване и постигане на смразяващ ефект върху съдии, които не си мълчат. Например – Владислава Цариградска", казва Баксанова.
Замразяване на заплатите
Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи напомня, че организацията е направила обширно проучване за финансирането на съдебната система още през 2022 година, когато е предупредила за огромното нарастване на разходите.
Организацията предлага два модела, които да заместят сегашната формула за определяне на магистратските заплати, вързана автоматично с увеличаването на средната работна заплата в бюджетната сфера.
Ако средната заплата на чиновниците скочи с 20%, това се случва автоматично и с магистратските заплати, но на много по-висока база – 20% върху 8000 лева, което е увеличение от 1600 лева на месец.
"Основната цел е да се спре нарастването на заплатите, което вече минава границите на приемливото за обществото", казва Гяурова-Вегертседер.
Предложението на БИПИ е да се заложи фиксирана заплата – минимална или максимална – която да се използва като база за изчисляване на всички останали заплати. Това ще премахне ежегодното актуализиране и неудържимото нарастване на съдебния бюджет.
"Сега имаме изключително високи заплати, а обществото не вижда качеството на услугата, която трябва да му даде съдебната система. Тази услуга е всъщност справедливостта, а хората не я виждат", каза изпълнителният директор на БИПИ.
"Аз недоумявам как самата съдебна власт в лицето на ВСС не разбира, че заплатите им са тема, по която трябва да се говори?", допълва тя.
БИПИ е направилo сравнение между българския и австрийския модел на съдебен бюджет.
В Австрия заплатите на съдиите са фиксирани буквално до цент в закона.
"Заплатите на съдиите в Австрия се делят на девет степени. В първа група заплатата е 5117 евро и 60 цента, а при максималната девета степен стига до 14 121 евро. Наближаваме ги тези заплати в България. Разликата е, че харченето на съдебния бюджет е прозрачно, а в България – не е.
ВСС трябва да разбере, че прозрачността работи за системата. Членовете на ВСС трябва да осъзнаят, че стоейки вече много дълго извън законния си мандат, произвеждайки скандал след скандал, те работят против себе си. Прозрачността на доходите в съдебната система е част от това да защитиш независимостта на съдебната система. Защото доброто заплащане на хората в съдебната система се приема като част от тази независимост. Но криейки го, те допълнително минират тази независимост", казва Биляна Гяурова-Вегертседер.
