Причината са безнадеждното забавяне и голямото поскъпване. Томислав Дончев успя да избегне санкции за неизпълнени ангажименти за второто плащане, като го изтегли и ще го внесе наново след вече предоговорен план
Трудно е да представяш лоши новини за добри, но при плана за възстановяване и устойчивост се получи точно така. На фона на перспективата за брутален провал, полууспехите се оказват нещо положително. Тук сформирането на редовно правителство безспорно помогна нещата да започнат да се движат и в ЕК най-сетне да бъде внесено искане за предоговаряне - действие, за което се говори от 2023 г.
Лошите новини вече бяха обявени - за отпадане на проекти на над 1 млрд. лв. заради невъзможност да бъдат изпълнени, но пък страната ни се надява да получи второ и трето плащане тази година след предоговарянето. Ще видим. Зад тези големи числа останаха неразказани приети корекции по десетки проекти. Нанесените поправки в бюджети, срокове, цели се простират на над 160 страници. Редица амбициозни цели на България отпадат, като обясненията, дадени пред ЕК, за пореден път показват какво тежко безвремие е царяло в администрацията. Кои проекти бяха най-тежко орязани и каква цена плаща обществото за това?
При санирането площите се намаляват драстично
До последния момент не бе ясно дали санирането на жилищни сгради във втората му част - със съфинансиране от собствениците, ще остане в плана за възстановяване заради критични срокове. Последният срок за изпълнение на инвестиции по плановете за възстановяване е август, 2026-а година, но много проекти са проблемни заради забавяния, риск от обжалване и т.н. От взетото от правителството решение за предоговаряне на плана става ясно, че инвестицията за обновяване на сградния фонд е значително орязана.
Бюджетът по линия на европейското финансиране за саниране на жилищни сгради е намален от 1.189 млрд. лв. на 950 млн. лв., като орязването касае и първия, и втория етап на процедурата. От дадените обяснения става ясно, че общата площ за саниране е намалена с 24% - от 3.6 на 2.7 млн. квадратни метра заради риск проектите да не бъдат реализирани в срок.
Много голямо орязване на брой сгради и площ, която ще бъде санирана, има и при втората част от тази инвестиция - саниране на обществени сгради. Тук причината за орязването е огромната инфлация в строителството. Целевите стойности по тази инвестиция са смятани в далечната 2021 г., като за единична стойност за саниране на 1 сграда е приета цена от 420 735 лв. Повечето договори са сключвани през 2024 г., като изчисленията показват, че инфлацията в четвъртото тримесечие на 2024 спрямо 2021 г. има 85.5% ръст в индекса на разходите в строителството. Така новата средна цена за сграда е определена на 780 463 лв. Общият бюджет на инвестицията не се променя, но заради по-скъпите проекти ще могат да бъдат санирани 467 вместо 742 сгради, а общата площ за обновяване се намалява от 1.4 млн. квадратни метра на 835 000 квадратни метра.
Всичко това вероятно ще изисква актуализации на договори и прехвърляне на разходи върху държавния бюджет за сградите, които няма да могат да бъдат санирани с парите по ПВУ. Уточнения по тези въпроси в решението за орязване на целевите индикатори не се правят.
Бюджетът за ВЕИ за домакинствата е намален 6 пъти
С тъжно орязани бюджети и индикатори за изпълнение са и други важни инвестиции. Много безславна е равносметката за инсталиране на ВЕИ при домакинства, които се отопляват на твърдо гориво. Тук общият бюджет пада от близо 140 млн. на скромните 22 млн. лв., а броят на домакинствата, които следва да са инсталирали такива системи, са намалени от 10 000 на 1 500. Тази процедура бе обявена в далечната 2023 г., като оценяването и сключването на договори силно се забави - с близо година. Според правителството публикуване на втора покана на фона на крайните срокове по плана не е реалистично и ще си останем с вече одобрените по първата покана 1500 предложения за финансиране.
Безплатни обучения в дигитални умения ще получат два пъти по-малко хора
Една от последните схеми, които бяха орязани и за които социалното министерство до последно се е надявало, че няма да има отпадане на бюджет, е създаването на обучителна платформа за възрастни и предлагането на обучения за придобиване на дигитални умения.
Тук направо са проспани години в периода на политическата криза, а основното забавяне е заради неспособност да се проведат чисти обществени поръчки. Обществената поръчка за създаване на хардуер на платформата за обучение е обявена през 2023 г. и след серия обжалвания катастрофира окончателно в съда на 1 юни 2023 г. Втората процедура - за софтуер на виртуалната платформа за обучение на възрастни, е затънала в съгласувателни процедури. Така поръчките са обявени повторно едва на 7 март 2025 година. През април правителството считаше, че тези поръчки са спасяеми, ако срокът за изграждане на платформата бъде изместен възможно най-късно - края на юни 2026 г. През май поръчките явно вече се считат за неспасяеми, защото двете дейности - изграждане на системната среда и на самата платформа, отпадат от проекта.
Безплатните обучение в дигитални умения на базово или средно равнище пък се оказаха недостатъчно атрактивни. В решението за орязване на тази схема се изтъква, че са положени сериозни усилия за популяризиране на обученията, но въпреки това голям интерес към тях няма. Явно тук е имало и административни пречки, защото се е наложило изменение на правилата за издаване на ваучерите. Заради ниския интерес очакванията за целевия брой лица, които ще минат през обученията, са орязани от 500 000 на 260 000 души.
В жп транспорта - вместо ръст на пътници има отлив
Тъжна е картината и в жп транспорта, макар че тук голямото фиаско - провал на огромни процедури за доставка на нов подвижен състав, се размина. Кабинетът “Желязков” и в частност транспортният министър Гроздан Караджов успя да се пребори единият от договорите, който закъсняваше фатално - за 35 мотриси, да бъде разделен и част от влаковете - 12, да се доставят по ПВУ, а останалите - по линия на нов инструмент за еврофинансиране - социалния фонд за климата.
И с този пробив новата инфраструктура с железниците закъснява с години и желаният ръст на пътниците с 15% през 2025-а година спрямо базова 2019 г. не се случва. От транспортното министерство изтъкват като едни от причините за това голямото очаквано закъснение - с между 2 и 3 години, на модернизацията на линията София-Пловдив - заради установена от ОЛАФ изпаднала в несъстоятелност фирма- изпълнител, както и продължаващата модернизация на жп възлите София и Пловдив. Очаква се мъките за хората, пътуващи по дестинациите от и към Северна България да спрат през юли, докогато е затворена половината от Централа гара.
Заради всичко това кабинетът предлага промени в стратегическата рамка за транспорта, като се отказва от целта за увеличаване на пътникопотока и вместо да отчита подобрено време за пътува между София, Пловдив и Бургас (планирано да намалее от 6 часа и 40 минути на 4 часа и 48 минути) ще се стреми към намалено време за пътуване по направлението София - Горна Оряховица - Варна (от сегашните 7 часа и 40 минути на 6 часа и 50 минути).
Някои от реформите в сектор енергетика на хартия звучат елементарно
Много интересна е и обосновката на част от реформите в сектор енергетика, които всъщност взривиха изпълнението на плана за възстановяване. На хартия отпадането на част от намеренията направо звучи като фасулска работа. Така например отпадането на ангажимента за либерализация на пазара на електроенергия на дребно до края на декември 2025 година изобщо не е мотивирано. Проблемът с приемането на пътната карта за климатична неутралност, която доведе до спиране на микрофони и ексцесии в последния ден на 50-тото Народно събрание, пък е решен с отпадане на изискването тя да минава през НС. Картата е актуализирана на два пъти с оглед на дадени препоръки от ЕК, минала е през две решения на МС и това се счита за достатъчно. Проблемът със заложеното изваждане на “ЕСО” и “Булгартрансгаз” от структурата на БЕХ пък е решен с предвиден доклад на Европейската инвестиционна банка с мерки, ограничаващи кръстосаното субсидиране и назначаването на нарочен отговорник по тези теми в двете дружества. Ангажиментът за квотите от въглищните централни от само себе си се преодоля с изтичането на договора за изкупуване от “Контур Глобал Марица Изток”. Всичко това на хартия звучи лесно, но зад него има много преговори, които текоха и в годините на служебни кабинети, но без успех. Това е една от темите, по която наличието на редовно правителство се представя като ключово.
Списъкът с орязани бюджети и индикатори за изпълнение е дълъг, като може да бъде открит изчерпателно в правно-информационната система на правителството. Дано през август 2026 г. да няма нова тъжна равносметка.
