Конференция, с която Върховният касационен съд (ВКС) отбелязва 145 години от основаването си, днес беше открита по необичаен начин и извън протокола – не с очакваните поздравления и равносметки, а с изказване на гражданин, който очаква правосъдие за смъртта на детето си и със своеобразен урок по демократичност и съдийска независимост от председателя на съда Галина Захарова
Темата на конференцията, с която ВКС отбелязва и 80 години от постановяването и изпълнението на първите присъди на Народния съд, е „Присъдите на Народния съд и решенията на Върховния касационен съд по предложения и молби за тяхната отмяна“. Тя събра в Централния военен клуб не само върховни съдии, но и членове на Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и именити представители на правната наука.
Още преди началото ѝ бащата на убитата на пътя 12-годишна Сияна Николай Попов поиска да връчи на председателя на ВКС Галина Захарова петиция срещу корупцията в съда, в която се иска и нейната оставка. Той се оплака от липса на диалог, като от думите му стана ясно, че се е обръщал към ВСС, а не към ВКС.
„Дълбоко вярвам, че съдът е длъжен да изслушва всекиго и ще дам думата на г-н Николай Попов“, каза председателката на ВКС и така първи на подиума се качи бащата на Сияна.
Попов благодари за демократичното отношение и връчи на Захарова петицията, за която каза, че е подписана от 22 109 души и е и за нейната оставка. „Тя носи отговорност за всички безобразия“, каза Попов и се обърна към съдиите в залата с думите: „Хората са на улицата не само заради прокуратурата, но и заради вас“.
„За 10 години един град с населението на Благоевград е убит и осакатен по пътищата. Голяма част от тези убийства на пътя се дължат на неглижирането на проблема – с ниски присъди, бавене на делата с по 7-8 години“, продължи бащата на Сияна.
И заяви, че голяма част от съдиите днес са зависими политически, като тези от Народния съд. „Засрамете се, вие сте се капсулирали и не искате да чуете друго мнение“, каза той на събралите се магистрати.
Попов призова съдиите, сред които заяви, че има много достойни професионалисти, да се замислят за хилядите българи, които страдат от липсата на правосъдие.
След него думата взе Галина Захарова.
„Речта на г-н Попов ме мотивира да изоставя първоначалния план да взема чисто съдийско отношение по присъдите и мотивите към тях, изготвени от IX състав на Народния съд. Нашето намерение днес беше не да говорим за историческото значение на Народния съд, а да разкрием пред вас един специфичен и непознат момент – присъдите срещу съдии и прокурори, за които почти никой не знае. Внимателното проследяване ще покаже пред нас, че това, което е минало е оставило своите следи в настоящето и ние трябва внимателно да го обмисляме, за да можем да продължим напред. Много от проблемите по правораздаването по тези дела в една или друга степен са актуални и до днес“, каза тя.
И продължи: „Съдът не е безгрешен, но е единственият орган в държавата, който по силата на Конституцията е призван да защитава правата и законните интереси на гражданите. Всички други участници в процеса са страни или изпълняват подпомагаща процеса дейност. Страните имат право да са пристрастни, страните имат право да дават изява на своите емоции. Съдът няма право. Той е задължен да осигурява равенство и равнопоставеност на страните. Това е призванието на съда“.
„Съществува едно единствено оръжие за защита на съда и това е неговата независимост. Съдът е особена структура. Той има своето особено място в социалния живот. Той няма зад себе си въоръжена армия, която да го защитава. Съдът е сам. На него може да бъде придадена изкуствена сила само когато се съобразява и изпълнява поръчки. Но не това е неговото призвание“, каза Захарова и подчерта, че ВКС има 145-годишна традиция за защита на независимостта на съда, която е „градена бавно, болезнено, с много грешки, включително и с кръв“.
„В нито едно цивилизовано общество няма алтернатива на съда. Другото е хаос и саморазправа, предварително осъждане и изпълнение на присъдите. Това не може да допусне нито една правова държава.
Когато съдът е пристрастен и дава изява на това, когато съдът се поддава на човешката емоция да съчувства на участник в процеса – той допуска нарушения. И тези нарушения са се наказвали жестоко“, заяви тя.
Връщайки се към темата на конференцията за Народния съд председателят на ВКС посочи, че от докладите ще стане видно колко е сложно да се правораздава под натиск, но професионализмът и естественият инстинкт за независимост на съдията му дава щит и възможност да реши делото правилно или поне в определени исторически моменти с най-малко вреди за хората.
„Когато говорим за вреди, най-голямата вреда, която се нанася върху правосъдието, е недоверието на обществото. Ние го видяхме преди малко. Това недоверие и емоцията на хората имат в основата си страдание, дълбока болка и ние трябва да ги разберем. Наше е предизвикателството да обясним какво може да прави съдът и какво не може“, каза Захарова.
В изказването си тя се спря на „справедливостта“. „Справедливостта трябва да се измерва с обективност с равна отдалеченост от всеки от участниците в процеса, със знание на правото и с еднакво прилагане на закона в еднаквите случаи. Най-блестящото определение на справедливостта за мен е „еднаквост в еднаквото“, каза председателят на ВКС.
И се обърна към колегите си с думите: „Нарушаването на този принцип има тежки последици, защото резонира дълбоко в обществото, озверява обществото. Кара го да се обърне срещу тези, които го защитават“.
Галина Захарова подчерта, че силата не е в абстрактната институционална независимост на съда, а в личната и дълбока независимост на всеки съдия.
„С или без моята оставка положението няма да се промени, защото силата на тази институция, на тази 145-годишна извоювана независимост не е в човека, който административно оглавява този орган. Това е огромната разлика с всяка друга институция в страната. Съдът е силен, защото отделните живи хора са силни и просто изпълняват своя дълг“, заяви тя.
