Колкото еврото ще пребори икономическата неефективност, бедността и корупцията в България, толкова и вероучението ще събуди у българите любов, добродетели и истинска вяра.
Ние сме неспасяеми – сами от себе си.
Не претендирам да казвам какво трябва или не трябва да се учи в училище. Но нека бъдем реалисти: у нас все по-често се водят безсмислени спорове. Да бъдем честни: Коя религия ще се преподава?; Ще има ли избор?; И кой ще обясни правилно сложните истини в Светото писание, без да подвежда?
Бог не ни въвежда в изкушение, въпреки думите в молитвата “Отче наш”. Каин не е убил Авел и те не са просто братя, а символ на вътрешната борба на духа над материята; те са физическото тяло и астралното тяло.
Без мъдър учител, буквата може да убива, а духът да остане неразбран.
Преди да обичаме Бога, трябва да се научим да обичаме себе си, ближния си и да осъзнаем, че врагове нямаме – всички сме част от Създателя и произлизаме от едно и също Начало. Това ще Му е достатъчно за свидетелство и на Любовта ни към Него. Ние сме частица от Единството. Как тогава можем и защо да се мразим?
Говорим за вероучение… Нима в църквите не ходят лицемери – убийци в костюми? Светската власт целува ръка на духовната, а Божиите заповеди остават забравени. Къде остава вярата, къде е любовта, която проповядва Христос?
Спомням си, в 12 клас изучавахме “История на религиите” на Ваклуш Толев. Малцина разбраха нещо. Защото Истината не е за всеки – тя изисква сърце, готовност и жажда за знание.
А Ваклуш трябва да се изучава!
Тук сме за кратко. Нямаме време да трупаме огромни материални богатства – трябва да трупаме любов, справедливост и знание.
Защото знанието води до мъдрост, а Мъдростта до прозрение за Истината.
Спасението е в добротата, в уважението към живота, към природата, в осъзнаването, че сме тук за миг.
И накрая — дори онези, които днес не вярват в Бога, винаги идва онзи ден, когато разбират: Той не само съществува, Той е Всичко!
