"Несъмнено, за съжаление, има регрес и то в широк кръг сфери. В други, където има застой, този застой е в много сериозни проблеми. Ситуацията никак не е розова", посочи пред БНР Радослав Стоянов - съпредседател на БХК
Ежегодно от 1994 г. насам Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за правата на човека. Този път това ще стане под формата на дискусия, в която ще има и възможност за въпроси по констатациите в 4 сфери - права на хора с психични разстройства в институцията, независимост на съдебната власт, цифрови права и климатични права.
По думите му една от основните сфери, в които е отчетен регрес, е състоянието на съдебната система.
"Политическата ситуация оказва влияние, защото голяма част от проблемите, които ние наблюдаваме като регрес в правата на човека, са именно нарушения, извършвани от българските институции. Това означава 2 неща - или че законодателната рамка трябва да бъде променена, за да се разрешат тези въпроси, или че административната и понякога и съдебна практика също трябва да бъдат променени. Но това зависи от волята на управляващите. Когато обаче няма стабилно управление или управлението се води от антидемократично настроени сили или сили с ниска степен на уважение към разделението на властите, няма как проблемите да бъдат решени", коментира Стоянов в предаването "Преди всички".
Когато има въобще дебат по темата за психичното здраве в НС, то минава през призмата на подигравки и хумор от страна на народните представители, а темата е изключително сериозна, подчерта още той. И посочи, че наблюденията им са върху затворените институции, включително психиатричните институции. По думите му БХК дълги години не е имала достъп до държавните психиатрични болници. Сега такъв достъп имаме, но това, което заварихме там, е, че на повечето места положението се влошава, изтъкна съпредседателят на организацията.
Тази година в доклада има и глава за цифровите права. По думите му България изостава с прилагането на европейското законодателство в тази посока, а именно то е нашият основен страж.
"Отчита се и нарастване на риска от дезинформация и манипулации в социалните мрежи, злоупотреби с лични данни, включително чрез свързани с България кампании на политическо влияние в чужбина. Един от най-големите играчи в това отношение е Руската федерация. Въпреки това българските институции не са демонстрирали никаква воля за превенция или отговорност, дори при сериозни пробиви на сигурността".
Радослав Стоянов коментира и ситуацията в кв. "Захарна фабрика", където бяха съборени незаконни ромски жилища. Днес тежка техника трябва да разчиства отломките. "Започват и протести на граждани от квартала, които искат тези хора да се махнат от квартала. Няма отговор къде точно да се махнат. Предстои да разберем какво предлагат институциите", отбеляза той и бе категоричен, че много кметове, институции и министри са бездействали на много нива през годините.
