Фирма свързана с Ковачки загуби арбитражно дело за 35 милиона евро срещу Сърбия

Българската фирма “Корником”, свързана с енергийния “консултант” #ХристоКовачки [1], която до 2014 г. е собственост на бивш #депутат [2] от коалицията на партия “Лидер” и ББЦ, загуби мащабно арбитражно дело за 35 милиона евро, което водеше срещу Сърбия в арбитража към Световната банка. Фирмата е осъдена да плати близо 6 милиона евро разноски.

Вече пети ден продължава блокадата на ключови пътни артерии в България заради протестите на енергетици и миньори. От репортажи в медиите се вижда, че част от протестиращите са служители на ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ ‘Велико Търново”, ТЕЦ “Сливен” и други дружества от "димящата империя" на “консултанта” #Ковачки [3].

Българската фирма “Корником [4]” ЕООД, свързана с енергийния “консултант” Христо Ковачки, която до 2014 г. е собственост на бивш депутат [5] от коалицията на партия “Лидер” и ББЦ, загуби мащабно арбитражно дело [6] за 35 милиона евро, което водеше срещу Сърбия в арбитража към Световната банка. Фирмата е осъдена да плати близо 6 милиона евро разноски. Искът е заведен през 2019 г. за вреди, нанесени на фирмата от сръбското правителство поради развалянето на приватизационния договор за въглищната мина “Ковин” в Сърбия (вляво на водещата снимка). За детайли от решението на арбитража, произнесено 20 септември 2023 г., се разбира от публикация [7] в специализирано американско издание.

Сръбското правителството е доказало в арбитражния процес, че е прекратило приватизационния договор на “Корником”, понеже е нарушила условията му, вкл. и социалните ангажименти към работниците. Звучи познато, но в България никой никога не смее да търси сметка на фирмите от “димящата империя [8]“ на “консултанта” за подобни нарушения. Не прави изключение и правителството на “Сглобката”.

Вече пети ден продължава блокадата на ключови пътни артерии в България заради протестите на енергетици и миньори. От репортажи в медиите се вижда, че част от протестиращите са служители на ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ ‘Велико Търново”, ТЕЦ “Сливен” и други дружества “консултирани” от Ковачки.

Припомняме, че бившият главен прокурор Иван Гешев нарече [9] “разни бизнесменчета и социално слаби консултанти като Домусчиев и Ковачки” бизнесмените, които не искаше да “дават акъл на прокуратурата”.

Миналата година BIRD информира [10] за воденото дело срещу Сърбия в арбитража към Световната Банка. През септември 2022 г. делото бе обявено за решаване, а преди броени дни излезе и самото решение. Засега самото то не е публикувано в цялост, но BIRD ще проследи и това – принципно решенията се публикуват с няколко месеца закъснение, освен в някои редки случаи. 

Офшорки, проксита и британци-по-калъп

“Цяла армия от политически-назначени проксита и сламени фирми прикриват идентичността на противоречивия български енергиен олигарх, който търси компенсация от Сърбия“ пишат [11] през 2019 г. от разследващата мрежа BIRN. Квалификацията “противоречив“ е доста мека. За връзките на Ковачки в българската политика могат да се изпишат кофи с мастило, но за целите на този материал акцентът ни е другаде. По всичко изглежда, че триковете на Консултанта не му помагат да спечели делото срещу Сърбия.

Предишни анализи на BIRD са показвали плетеницата от фирми и проксита, зад които неизменно изплува тъмната сянка на Консултанта. Собствеността в мината в Сърбия също усърдно се маскира зад кухи пощенски кутии и сламени лица. От публикацията на BIRN разбираме някои важни детайли – едно от тези лица е роденият през 1970 г. Роджър Стюърт Попълтън (Roger Stuart Poppleton [12]), който по всичко изглежда е син на 83-годишния Стюърт Ралф Попълтън (Stuart Ralph Poppleton [13]) – горд британски собственик на “Топлофикация Бургас [14]” чрез Bovard LTD [15]. 

Примери от вписвания с двамата Poppleton в други британски фирми

Роджър Стюърт Попълтън се води собственик на британската Laumer Limited [16], която от 2014 г. е собственик на сръбската въглищна мина. Същата офшорка “Laumer Limited” е собственик и на “Мини Открит въгледобив [17]” ЕАД – която има натрупани над 46 милиона лв. дълг към НАП. Самата “Корником [4]” ЕООД се отчита по-скромно – “само” 1,6 милиона лв. дълг.

Но има и друго. До 2014 г. “Корником” е собственост на Чавдар Славчев Пейчев [18] – някогашен депутат [5] от коалицията на ББЦ и партия “Лидер” – някогашната партия на Ковачки – и фигуриращ в много от фирмите на “въглищния император”. След това собствеността минава за кратко през някой си Гюро Гюров [19] (не е шега), за да се озове накрая в Димитър Иванов Стефанов [20]. Относно последния, през 2021 публичен изпълнител на НАП налага запор върху собствеността му в “Корником” – поради предполагаеми данъчни задължения в големи размери. Две години по-късно обаче НАП сама вдига запора, а причината е, че ревизионният акт не е установил наличие на такива задължения. Как точно е водена ревизията – и как точно данъчните ревизии на хората около Ковачки приключват (почти) винаги благополучно – остава само да гадаем.

BRIN описват в публикацията [11] за арбитражния иск за мината и сръбска фирма Energy Consulting and Engineering, ECE и българската (Eko Analiz) “Еко Анализ [21]” ЕООД собственост на Dowan Limited [22], с деклариран “действителен” собственик Сава Панайотис (Savva Panagiotis). “Еко Анализ” e заложен кредитор на “Брикел [23]” ЕАД – тя пък собственост на Bakkar Limited [24] и беше на още по-стар британски пенсионер (роденият 1939 г. Дейвид Фордъм), но сега е на Рой Кенеди (Roy Kennedy) – всички присъстващи на картата с “димящата империя” консултирана от Ковачки.

Не на последно място, BIRD се запозна и с актуалното финансовото състояние на “Корником [4]” ЕООД. Фирмата декларира за 2022 г. внушителните активи от 54 милиона лева – като обаче те основно се състоят от вземания и заеми, най-вероятно вътре в затворената система от плетеницата фирми. Финансово-счетоводна техника, която е изпипана през годините. Срещу тези “активи” обаче стоят задължения за около 60 милиона лева – и така излиза, че собственият капитал е минус 6 милиона лева. Иначе казано – това е дружество-зомби, ако можем да се изразим по-нестандартно. Още повече, че за 2022 г. са декларирани над 3 милиона лева загуба. 

В заключение би следвало да кажем следното: едва ли трагичното финансово състояние на дружеството през годините е убягнало от зоркото око на сръбската държава и нейните американски адвокати от Williams & Connolly.

Какво следва в България

В най-близко бъдеще предстои сръбската държава да си потърси разноските по делото чрез т.нар. (частична) екзекватура. Доколкото фирмата “Корником” ЕООД е българска, това производство ще следва да се развие пред Софийски градски съд (СГС) – който има специална местна и родова компетентност по този вид производства. Сходен пример можем да посочим по дело, по което дежурният пеевски адвокат Александър Ангелов сериозно се издъни [25]. Случаят не е идентичен, но има известни сходства и прилики с настоящия – през 2017 г. ВКС окончателно отхвърли [26] “защитата” на Летище София и то бе принудено да плати десетки милиони на кувейтски инвеститор, спечелил арбитражно дело срещу летището. Разликата е, че в казуса с Ковачки решенията на ICSID категорично не могат да бъдат обжалвани където и да е, а единствено подлежат на автоматично изпълнение. Т.е. СГС (а след него и САС, и ВКС) са изцяло обвързани от конвенцията ICSID, по която България е страна, и няма как да откажат изпълнението на решението в частта за разноските в полза на Сърбия. Нито пък съдиите имат право на дискреция в това отношение. Чисто теоретично обаче Ковачки може лесно да си плати масрафа само от щедрите държавни дотации за студен резерв и “балансиращи мощности”, които Електроенергийният системен оператор (разбирай ДПС) от години налива в ТЕЦ-овете “консултирани” от Ковачки. Но на практика не е много ясно дали конкретното дружество “Корником” има с какво да плати сума от порядъка на 6 милиона евро. С оглед на финансовото му състояние, описано по-горе, налице са сериозни и обосновани съмнения. Освен ако Сърбия предварително не е помислила над въпроса и не е предприела необходимите мерки.

И разбира се, за десерт няма как да не “похвалим” и адвокатите на Ковачки – същите тези White & Case, които ни загубиха делото за АЕЦ Белене, след което платихме на руснаците над 1 милиард лева. С любезното съдействие на Човека-от-Банкя, който пропусна срока за обжалване. Същите White & Case, за които съвсем наскоро и съвсем напоително ви разказахме [27], в контекста на “странностите“, случващи се в Министерство на финансите от години – и особено свързани с някои негови ключови функционери. Същата тази кантора, която е абонирана [28] за държавната софра от поне 20 години насам. Та като казахме софра – по информация на BIRD от сметки също “консултирани” от Ковачки са платени между 2 и 3 милиона евро хонорар на американската кантора (апропо още толкова им плати и БНБ по делото RICO в Ню Йорк). Същевременно фирмите от “димящата империя” дължат стотици милиони [29] лева на българската хазна и продължават да трупат нови задължения [30]! Иначе в НАП много искат да съберат задълженията, но изглежда точно в този случай нямат желание да се задълбае по въпроса.