Годишната инфлация в края на август остава рекордно висока – 3,5%, колкото беше и в края на предходния месец. Това е най-високата инфлация от 5 години и 5 месеца, или точно от 65 месеца насам. Инфлацията е значително по-висока от лихвите по депозитите на гражданите, които вече са под 0,3%. Цените на горивата за колите са нараснали с 15,6%, на самолетните билети с 15,3%, а на хотелите – с 28,5%.

А над 3% инфлация може да се окаже пречка пред кандидатурата на България за еврозоната.

Според Европейската централна банка в съответната държава - кандидатка за механизма, предшестващ еврозоната - ERM ІІ е налице ценова стабилност, когато средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1.5% този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

Под добри резултати в областта на ценовата стабилност трябва да се разбира най-ниска инфлация, а България вече има втората, след Румъния най-висока инфлация в Европейския съюз.

При сегашните условия за страните в еврозоната инфлацията в България не бива да превишава 2.5%, а тя вече е 3.7%.

Това е един от четирите задължителни критерия от Маастрихт.

За Еврозоната, ЕЦБ наблюдава най-вече инфлацията.

Така че рискът от продължаващо повишаване на цени и инфлация е против намеренията ни за членство в еврозоната. Още повече, ако се запази сегашното ниско ниво на външните инвестиции и на конкурентоспособност на българската икономика.

А иначе, спрямо доходите ни, цените на хранителните стоки в България са относително високи. Цените на стоките трябва да се отнасят към равнището на доходите на населението, а не да се разглеждат като абсолютни стойности само. Ако средното общо повишение стане 4%, какво правим?