Oще една очевиднос, до какво окаяно положение е доведена българската държава, е конфликтът със Северна Македония.

Ами България няма дипломация и то не от днес а от десетилетия. И докато след 1944 година българската дипломация беше филиал на руската, днес е оставена сама на себе си в ръцете на една треторазрядна интересчийка, спечелила поста си в кревата на един пожарникар. Оставена е в ръцете и на един доносник на държавна сигурност. Е, ще губим и ще си печелим врагове, а и ще ставаме смешни.

В този конфликт страната ни няма печеливш ход. Сама е срещу течението. Какъв е изборът след поставянето на неизпълними условия на Македония?
 Първо, възползуваме се от правото ни на вето, резултат - наливаме масло в огъня на антибългарските чувства в съседката ни и си печелим славата на ретроградна страна, пречеща на процесите на европейското развитие.
Второ, не се възползуваме от ветото и клякаме, ставаме за смях и все по-малко ще ни уважават вън от България.

Ами и в двата случая сме губещи. Защо ли? Най-простият отговор - защото толкова е акълът на тези, които управляват страната. Прехвърлиха решаването на един политически проблем на историците, вместо да си поемат отговорностите и да го решат още по време на подписването на тъй прехваленият договор с Македония. И освен това, месим две наложили се различни понятия- гражданска принадлежност и самосъзнание за етническа принадлежност.

Проблемът е политически и порди това си позволявам да взема отношение. Историците какво са, тълкователи на събитията и нищо повече, а политиците са за да вземат решения, а не да тълкуват събитията.

Хайде, като са много големи българските историци, да видим къде и как са тълкували простотията на БКП, че с административни силови мерки ще смени самосъзнанието на турците и мюсюлманите в България чрез смяната на имената. Фактът си съществува, но я да ги чуем тълкователите - как го тълкуват пред българската учаща се младеж?
Сега е нещо подобно и с Македония. Най-малкото 95% от живещите там се определят като македонци, въпреки че има и много голяма група с албанско самосъзнание, но казват: "Аз съм македонец". И ние им се сърдим за това.

Каша, каша е в българската дипломация и в главите не българските управляващи. Тези сложни уравнения, поставяни за решаване с векове, не се решават с обличането на националните носии върху торбата с ла@на, която сме поставили за министър на отбраната.

Петър Бояджиев