Не само националните и местните власти в страните членки на ЕС, но и евроинституциите носят отговорност заради непълното докладване на случаите на злоупотреба с европейски средства.

Това заяви българският разследващ журналист Атанас Чобанов, главен редактор на сайта „Биволъ“, цитиран от "Клуб Z" [1]. Той говори пред Комисията по бюджетен контрол на Европарламента по време на дебати за усвояването на евросредствата. Обсъдени бяха начините за оценка на рисковете, както и бъдещата роля на Европейската прокуратура.

„Има ли ефект сътрудничеството между Еврокомисията и страните членки за ракриването на измами с европейски средства? Не. Разбира се, не са ми известни всички видове документи, които те разменят помежду си. Но това е непрозрачен процес за разследващата журналистика и обществото. Има известен вид тайнственост“, каза Чобанов.

Той е убеден, че Европейската прокуратура ще промени играта. Ще има дела, което е твърде рядък случай в страни като България.

Три са причините да има проблем с недостатъчното докладване на измамите, смята Атанас Чобанов.

• 1. Информацията за измами с еврофондове е засекретена от националните власти, които се опасяват от реакция на ЕК, която може да ги спре. Като пример журналистът посочи случая с българския земеделски министър Десислава Танева. Преди три дни „Биволъ“ съобщи, че в разговор през март със земеделски производители тя призовала да се мълчи за измами у нас, тъй като Брюксел ще ни спре парите.

„Тук ясно виждаме, че властите могат да разкрият измами, но не искат да ги съобщят на ЕК. Или най-малкото не искат да ги съобщят в необходимата за това степен“, заключи Чобанов.

• 2. Тъй като за измамите не се съобщава, съдебните органи не ги разследват достатъчно агресивно и не оказват пълно сътрудничество на ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите.

Чобанов на „Биволъ“ посочи като пример разследването на изтичането на европейски пари към офшорки и Хонконг от банки в България, Румъния и Кипър. България и Кипър обаче не бързат да ровят надълбоко, защото са замесени важни местни банки. Те са помогнали за прането на тези европейски милиони, а те не са все още възстановени.

• 3. Местните власти крият информация за финансирани от ЕС проекти от журналистите и гражданите от опасения, че могат да я изложат на показ и да предизвикат реакция от ЕС.

Според Атанас Чобанов големият проблем е липсата на прозрачност. Липсват документи за обществени поръчки, няма информация за компаниите и консорциумите. При разследването има проблеми с личните данни.

Има и три вратички, които правят възможни измамите.

• 1. Консултанти в сянка. Експертите в комисиите за възлагане на поръчки не са независими. Те са на заплата в консултантски компании и дори в компаниите бенефициенти. Решението е те да бъдат проверявани в националните бази данни.

• 2. Подизпълнители в сянка. Наемат ги на доста по-малка цена, а големите разходи се оправдават с надути фактури за вземане под наем например на строителна техника. Решението е в проверка на сметките и контролирането на строежа.

• 3. Собственост в сянка. Пример – главният доставчик на оборудване е притежание на британска компания. Тя е собственост на британски гражданин. Той е просто подставено лице, притежава 200 компании и живее в Кипър. Компанията не е обозначена като офшорка. Решението е проследяване на собствеността до физическите лица и проверка на миналото им.

Пет неща са необходими за устойчивостта срещу корупцията, завърши Чобанов. Те са прозрачност, открити данни, проверка за конфликт на интереси, обозначаване на подставените и т.нар. видни политически лица, както и изготвянето на черен списък със замесени в измами компании и лица.

Чобанов се похвали, че поредното разследване на „Биволъ“, което се извършва в момента, е свързано с коронавируса. Става дума за пари, похарчени от страни чренки на ЕС за маски, респиратори, оборудване и дрехи. Това са пари, похарчени по твърде непрозрачен поне засега начин, изтъкна журналистът. И предупреди, че е много опасно да бъдат купени нискокачествени маски и несъвместими с европейските болници респиратори.

По време на дебатите българският евродепутат Андрей Новаков от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) заяви, че е очаквал малко по-голяма картина от целия Европейски съюз, а не вниманието да бъде фокусирано върху няколко страни. И изтъкна, че всички докладвани случаи за измама у нас се разследват. Той допълни, че страната ни е сред тези членки на Съюза, които съобщават най-бързо за измами. И че процентът на грешка у нас в това отношение е по-нисък от този на ЕС. Новаков също така припомни, че зам.-министърът на икономиката Александър Манолев е даден на съд, след като е уличен в построяване на къща за гости с европари.

Чобанов обаче контрира, че разкритието за това не е на евроинституциите, а на разследващите журналисти.

Главният редактор на "Биволъ" настоя за по-силен мониторинг от Европейската централна банка (ЕЦБ) и други европейски банки върху евросредствата у нас.