Все по-масово и агресивно се разпространяват внушения и заклинания как всичко ще бъде наред, как едва ли не след седмица-две или три животът ни ще се върне в нормалните си релси и бързо ще забравим пандемията.

Всичко това се изговаря от уж отговорни и важни хора, членове на разни щабове, представители на гилдии и отделни видни личности - артисти, спортисти, журналисти и други популярни фигури. За мен тия разпространители на агитационни и пропагандни материали би трябвало да бъдат преследвани от закона със същата строгост, с която властта заплашва да преследва и хората, които чистосърдечно предупреждават, че навлизаме в много опазна фаза от живота и историята си.

Оптимистите са по-опасни от песимистите. Песимистите са наясно, че страшното ще дойде след пандемията - когато безработните няма да са днешните официално регистрирани 60 хил., а ще са 2 млн. и 600 хил. Да не забравяме и регистрираните над 2 млн. пенсионери, които живеят под прага на бедността. Да не забравяме и стотиците хиляди представители на сивата икономика, които не са регистрирани в бюрата по труда и няма как да знаем колко точно са те.

Не е необходимо човек да е икономист, демограф, финансист, или експерт в някоя друга важна обществена и икономическа сфера, за да си представи размерите на катастрофата, която ни очаква и буквално е пред вратата ни. Никой не казва това на глас и аз съм изненадан от мълчанието на хората, от които очаквах да чуя нещо за своите и вашите тревоги и опасения.

С риск да се повторя и потретя, пак ще кажа, че пандемията ще мине и замине, но никой не казва как ще се оправяме ние и тия след нас с руините, предизвикани от това зло. А ефирът всяка минута ни облъчва с никому ненужни статистически справки и други информации за броя на заразените, болните, хоспитализираните и починалите от коронавируса. Кому и защо е потребна тая информация, след като не е ясно какво ще правим по-нататък? И политиците, и журналистите, както и останалите умници просто мълчат и дори не задават въпросите, които всички си задаваме.

Любо Кольовски