Днес в Цариброд се срещнаха и дружески разговаряха заместник-началникът на Генералния щаб на Сръбската армия генерал-майор Петар Цветкович и заместник-началникът на Щаба на отбраната генерал-майор Димитър Илиев. Двамата са обсъдили военното сътрудничество между двете страни…

На пръв поглед тази новина не е кой знае каква новина. Става дума за рутинна среща на висши военни на две съседни държави. Всъщност новината е скандална, защото разкрива липсата на самоуважение и национално достойнство както на българския военен министър, така и на целия ни генералитет.

Тази среща, планирана още преди половин година, трябваше да се отложи по искане на българската страна. И то с тон, публично демонстриращ недоволството на министър Каракачанов от поведението на сръбския военен министър Александър Вулин.

Вече пети ден министър Вулин отправя клевети към България и без никакви доказателства ни въвлича в сръбско-руския шпионски скандал. По неговите думи военните аташета на България, Австрия и Германия шпионирали в Санджак и насаждали сепаратистки настроения сред мюсюлманите в тази граничеща с Босна и Черна гора сръбска област. Ако това изобщо бе вярно, трите военна аташета трябваше отдавна да са напуснали Белград.
Вулин не само ни вменява вина за шпионския скандал с Русия, но и дава язвителни оценки за външната ни политика, което е последната работа на военен министър на съседна държава. Кулминацията на вербалната му агресия към България е изявлението му отпреди 24 часа.

Знаете ли колко българско оръжие е отишло в ръцете на терористи?", попита той във вчерашното предаване на Радио Белград и си отговори така: "В нашия съсед България има два завода, които произвеждат абсолютно същата продукция, като нашата във военния ни завод в Крушик. България е нашият най-голям конкурент в отбранителната промишленост и точно оттам идват атаките срещу нашата военна индустрия. Много е интересно, защо никой не е проверил колко българско оръжие е завършило в ръцете на терористи - как е станало това и откъде е дошло…"

Причината за антибългарската тирада на сръбския военен министър е публично известна в Белград, но не и в София. Преди месец българският журналист Диляна Гайтанджиева направи разследване за сръбски и български доставки на оръжие и муниции за терористите от Ислямска държава, получили пратките през Саудитска Арабия. В тази търговия са пряко замесени военните министерства на Сърбия и България.

Само Българска свободна телевизия даде гласност на нейното разследване у нас. Естествено военното ни министерство гузно замълча и не отговори на запитването ми по въпроса. Затова пък в Сърбия, където медиите са по-свободни, скандалът доведе до бурни парламентарни дебати и искане за оставката на сръбския вътрешен министър Небойша Стефанович. Защото Гайтанджиева разкри, че бащата на вътрешния министър е в основата на незаконния оръжеен износ…

Сега е ясно защо МВнР на Захариева и Министерството на отбраната на Каракачанов не реагират на вменената ни вина за сръбско-руския шпионския скандал“ и на нападките на Вулин към конкурентния български военно-промишлен комплекс.

Още по-ясно е защо днес в Цариброд български и сръбски генерал се прегръщат и защо Каракачанов не обелва и дума за поведението на сръбския си колега.

Но защо българските медии са глухи и слепи за разкритията на Диляна Гайтанджиева, уличаващи и сръбските, и българските военни ведомства в оръжейна търговия с Ислямска държава?

Защо нито един от придворните ни новинари във Вашингтон не поиска коментар от Каракачанов за нападките на сръбския военен министър?
Колко ли струва това мълчание!

Велизар Енчев

1.http://armswatch.com/ [1]
2.http://armswatch.com/serbian-arms-trafficked-to-ukraine-evidence-of-contraband-mortars-used-against-donbass/?fbclid=IwAR3tAVcFUzqAhYmUdlP3i3kKWwbGmNQtNhXb5fwt_gvJoeVAHeF8s7bqMFY [2]