Днес съм тъжна и ме боли. От България си тръгна момче, което обичам като мой роден син. Момче, с което много се гордея. Момче, което е изключително във всяко отношение - невероятно умен, възпитан, образован, работлив, с уникално чувство за хумор, Момче, с което направихме заедно първата ми благотворителна кампания  и което ме грабна на секундата с интелигентността и огромното си сърце.

Той тръгна, защото не вижда себе си в България. Не вижда как може да се реализира и да постигне мечтите си. И знаете ли кое е страшното - той не заминава поради финансови причини. Много над средното ниво е семейството му. Той е финансово и материално обезпечен по начин, за който мечтаят 70% от българите. Емиграцията вече не е финансова. Тя е духовна.

Децата ни напускат България защото просто не виждат бъдещето си тук. Те не вярват в държавата. Не вярват , че мечтите им могат да се сбъднат тук. Децата ни си отиват, защото не можем да им предложим Бъдеще.

Тъжна съм и много ме боли. Иван Каракушев [1] вярвам в теб.