Общественият напрегнат климат през последните седмици показва, че протестите не са просто емоционална реакция, а сигнал за дълбоко недоверие към цялата политическа система и институциите. Гражданският натиск се проявява като спонтанен отпор, който не обслужва автоматично нито една партия и не гарантира политически дивиденти, на която и да е формация. В тази среда се очертават важни процеси, които могат да пренаредят политическия пейзаж при евентуални предсрочни избори.

Протестиращите не са електорална маса, за която и да е политическа сила. Гражданското недоволство не може да бъде присвоявано, независимо кой се опитва да го представлява. Гняв има и той е видим, но при предсрочен вот част от този гняв ще бъде насочен и към ПП-ДБ. Затова не бива да приемат, че контролират или направляват вълната на недоволните от управлението. "Сглобката" им с Бойко Борисов и Делян Пеевски е прекалено прясна, а желанието на Асен Василев да се види отново като финансов министър може да доведе до всякакви политически завои и лупинги в името на "стабилността".

Протестът изпълнява и една друга функция, която част от управляващите всъщност желаят. Общественото напрежение улеснява освобождаването от настоящия кабинет. Някои играчи във властта не биха се противопоставили на подобно развитие.

При евентуални избори ДПС най-вероятно ще постигне по-добър резултат и ще се опита да се утвърди като втора политическа сила. Междувременно Борисов вече очерта дистанция между ГЕРБ и кабинета "Желязков". Той заяви, че министерствата са раздадени "на концесия на различни кръгове и кръгчета", визирайки ИТН и БСП, и подчерта, че не приема Бюджет 2026 като дело на ГЕРБ и не го харесва.

Очаква се появата на партия, свързана с президента Румен Радев. Той едва ли ще напусне президентския пост, но негови политически представители могат да запълнят съществуващия вакуум до степен, при която ИТН, БСП и Величие да се окажат извън парламента. МЕЧ и Възраждане ще бъдат в нестабилно насипно състояние. И въпреки това няма да има достатъчно мандати за работещо мнозинство, дори в колаборация с ПП-ДБ, които Радев нарече "шарлатани", ако постигнат добър резултат. Те пак ще се нуждаят от ГЕРБ за съставяне на правителство.

Предсрочните избори са удобна перспектива за ГЕРБ и ДПС. Това важи особено преди президентските избори. Борисов няма интерес да трупа негативи от работата на кабинета "Желязков" и от последиците след въвеждането на еврото. Предсрочният вот ще му позволи да избегне този риск, да запази политическа инициатива и да разкара от ръководни длъжности в ГЕРБ лица, които му носят не само повече репутационни щети и отблъскват гласоподавателите, но и се съмнява във верността им.

Ситуацията не е хаос, а процес на пренареждане. Протестите не са инструмент в ръцете на партиите, а израз на умората, негодованието и недоверието на обществото към начина на управление. Предсрочните избори биха отворили пространство за нови политически договорки, укрепване на ДПС и възстановяване на позициите на ГЕРБ. Новият политически субект, свързан с Радев - да успокои страстите.

Оставката на правителството и предсрочните парламентарни избори през пролетта едновременно елеменират сегашния кабинет, хвърлят топката в двора на служебен и подготвят терена за предстоящата президентска кампания. В този контекст протестът е не само обществено събитие, но и политически катализатор, който ускорява процесите, така или иначе които вече са започнали.

Голяма част от българските граждани отново ще останат парламентарно непредставени, а не малка част от тях, както винаги, изобщо ще откажат да упражнят правото си на вот.

Едно поне е сигурно - духът от бутилката е изпуснат - и управление на инат, с наглост, арогантност погазващо исканията и свободите на българските граждани, ще получи същия отпор и сваляне от власт.

Гласът на протестиращите трябва да бъде чут.