Правило № 15 на Кризисните комуникации: Когато сте в криза, не се карайте, а бъдете културни и учтиви.

Преподаваме го от години на студентите.

Казусът: Скандал с обвинения в "задържане, заплахи, насилствено даване на наркотици и т.н.". Един от обвинените е преподавател в школата на Министъра на културата. Школата се намира в район Изгрев на София, а районният кмет казва, че ще извърши проверка, за да е сигурен какво се случва там.

Ясно е, че когато има скандал с хора, които работят с деца, всичко трябва да се провери внимателно. Защото ако има и най-малко съмнение, че може да се навреди на децата, трябва да се вземат спешни мерки. Даже и да няма проблем, проверките са разбираеми като специфична процедура за превенция.

В конкретния случай става ясно, че след заявката на районния кмет за проверка, към него са отправени "нотариални покани да се извини на министъра в тридневен срок", "адвокати са го тормозили на личния телефон" и т.н.

С тези действия Министърът на културата на практика демонстрира, че не иска истината да се разбере, че не се интересува от възможната заплаха за децата и че не му пука какъв сигнал дава на масовата публика.

Какво трябваше да направи:
- да каже, че иска истината да се разбере;
- да каже, че ще окаже съдействие на органите, доколкото може;
- да каже, че грижата за децата е най-важното и затова одобрява всякакви проверки, които може да се направят.

Но, уви, той избира да се кара и заплашва. Което води до съмнения дали е гузен, дали пък не е знаел нещо повече за ситуацията, дали неправомерно е имал частна дейност, докато е изпълнявал ролята на министър. Роля, която явно не му се отдава особено добре. Защото тази роля е съпроводена с носене на много голяма отговорност.

Затова: Когато сте в криза, не се карайте, не заплашвайте, не бъдете груби. Бъдете любезни и съпричастни.

Бележка:
Целенасочено не коментирам:
- самият скандал - всяко насилие е напълно неприемливо;
- натъртването на "гей" в някои медии - сякаш ако беше "хетеро", то насилието щеше да е оправдано;
- дали министър може да има частна дейност по време на мандата си - ако не му харесва да е министър, никой не го държи насила там;
- думите на родителите на деца от школата: "Преподавателят може да е перверзник и насилник в свободното си време, но тук е страхотен преподавател и ние спокойно си оставяме децата на грижите му.";
- действията на самия районен кмет, който не прави проверки при много други сигнали за други проблеми.

От Фейсбука на Любомир Аламанов [1]