Този текст е предназначен да предпази управляващите и опозиционните политици от груба грешка. Предизвикан е от тези гласове сред тях, които настояват за използване на резервите на Българска народна банка за бюджетни цели

Предварително уточнение: По нататък под "резерви" се разбират само собствените резерви на БНБ. В тях не влизат депозитите на търговските банки и на правителството и други пасиви на банката. С тях е съвсем очевидно могат да се разполагат само техните притежатели.

Нито един парламент на страна от Европейския съюз, влизаща в еврозоната, не се е разпоредил с резервите на централната си банка. Това е първи аргумент.

Причините са: 1) че Договорът за функциониране на Европейския съюз и Уставът на Европейската централна банка не го позволяват; и, 2) Тази забрана влиза задължително в условията за присъединяване към еврозоната. Тези причини, в същата степен, важат за нас.

Съобразно действащия Закон за Българската народна банка (Обн. ДВ, бр. 13 от 13 февруари 2024 г.; изм. и доп. – ДВ, бр. 26 от 2025 г.), не е допустимо Народното събрание със закон да се разпореди с резервите на БНБ, вкл. да ги използва за цели като намаляване на външния дълг на страната. По-подробната аргументация се опира на следните принципи и текстове:

БНБ е независима от изпълнителната и законодателната власти. В чл. 6 от нейния закон е казано, че: "Българската народна банка, управителят и членовете на Управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания... от Министерския съвет или от правителствата на други държави... както и от други органи и институции." Следователно Народното събрание няма правомощие да дава разпореждания на Управителния съвет за използване на резервите на БНБ.

БНБ е отчетна, но не e подчинена на Народното събрание. Съгласно чл. 7 от закона, БНБ представя за информация бюджета си и отчет пред Народното събрание, но: "без да се засягат... Уставът на ЕЦБ (чл. 7) и Договорът за функциониране на ЕС (чл. 130)". Парламентът не приема бюджета и отчета на БНБ. Те му се предоставят само за сведение. Тази отчетност не дава право на парламента да се разполага с резервите на БНБ.

Резервите на БНБ се управляват само съобразно правото на Европейския съюз. Чл. 39–41 от закона задължават БНБ да държи и управлява резерви само съгласно правото на ЕС (чл. 127, параграф 2 от ДФЕС) и в рамките на своята парично-финансова функция. Те могат да бъдат използвани само за: сделки с валута, злато, държавни ценни книжа и инструменти с висок рейтинг; поддържане ликвидност и валутна стабилност; участие в операциите на ЕЦБ. Следователно тези резерви не могат да се използват за фискални цели.

БНБ има изрична забрана да финансира държавата. Чл. 47 от закона възпроизвежда чл. 123 от ДФЕС* и гласи: "Българската народна банка спазва забраната за парично финансиране." Това е пряк правен аргумент срещу всякакво прехвърляне на резерви към бюджета за покриване на държавни разходи, включително на дълг.

Единствената форма на прехвърляне на средства от БНБ към бюджета е уредена в чл. 9, ал. 4 от закона: "Остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася в приход на държавния бюджет." Това е единствената легитимна форма на трансфер от БНБ към бюджета, и тя не включва използване на резервите.

За пълнота, но извън темата: При извънредни обстоятелства само БНБ, съгласувано с ЕЦБ и в рамките на правото на ЕС, може да бъде кредитор от последна инстанция на търговските банки – но не и по инициатива на Народното събрание.

Общото заключение е, че Народното събрание няма правомощие със закон да използва валутните резерви на БНБ за каквито и да било цели, вкл. за намаляване на външния дълг. Такава намеса би нарушила независимостта на БНБ и правото на ЕС, включително забраната за парично финансиране; би противоречала на функционалното предназначение на резервите съгласно закона и Устава на ЕЦБ и би поставила под съмнение валутната и финансова стабилност на страната – ще спре присъединяването на България към еврозоната.

Изводът е, че всяко решение или закон на Народното събрание, съдържащ разпореждане с резервите на БНБ, е противоконституционен, защото противоречи на ратифицирания с квалифицирано мнозинство договор на България за присъединяване към ЕС, точно както едно искане за референдум за приемането на еврото.

И накрая съвсем схематично: 

[1]

*Член 123 (предишен член 101 от ДЕО)
1. Забранява се предоставянето на овърдрафти или други видове кредитни улеснения от Европейската централна банка или централните банки на държавите-членки, наричани по-нататък "национални централни банки“, в полза на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, централното управление, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите-членки, както и закупуването пряко от тях на дългови инструменти от Европейската централна банка или от националните централни банки.