Как трябва да се побеждава по човешки.
Навремето социализмът не беше победен от капитализма, а от нормалността. Хората от соц. страните не мечтаеха за капитализъм, а за нормално, честно и справедливо общество.
Онова – другото, даваше вид на такова. Поне по рекламните каталози на „Некерман“, които заемаха почетно място в българския дом и дори бяха подвързвани като скъпи книги. Хората не искаха да ги лъжат, че всичко е наред, докато се редяха на опашки за чушки.
Да се редиш на опашка за чушки в страната, която е най-голям производител на чушки в Европа, беше сбъркано. Хората не искаха да гледат макроикономическата рамка, а да могат да си купят дънки, при това без да извършват престъпление. Да отидат поне веднъж до Венеция, защото такива места се виждаха само на картички. И като се върнат, никой да не ги съди като национални предатели.
Затова социализмът падна и хората приеха това падане с радост. Дотук – добре.
Днес това, което наричаме либерализъм (има много имена, но вие чудесно разбирате за какво говоря), няма да бъде победено от това, което се нарича национализъм. Либерализмът ще бъде унищожен от същото онова човешко желание за справедливост, правилност и нормалност.
Желание за човешко достойнство, ако щете. Хората не се интересуват от повишаването на кредитния рейтинг на планетата, нито от икономическия индекс на каквото и да е. Искат да могат да виждат истината и да могат да я споделят. Да живеят в истина.
Да не се преследват от идеологическа полиция. Да няма службици, които да определят кое е правилно и кое не. Отговорници, които да донасят за правилността. Конкурси, в които грозното и тъпото да побеждава, защото има партиен билет. Хората отново искат същото. Да могат спокойно да отгледат децата си и да могат да ги хранят, без да се заробват на разни хитровати корпорации, които са се възползвали от разни юридически врътки, за да узаконят беззаконията си. И да бъдат зачитани като хора.
Политиците все едно не разбират, че най-страстно хората искат да са хора. Не леви, десни, център, електорална маса, твърди ядра и периферия. Хората искат да са хора. Не гласоподаватели и избиратели на предварително свирени мачове. Хората искат да са хора и това е неминуема потребност.
