На доста хора им се привижда, че това което става в момента в България е някакво връщане към годините на комунизма и че навремето е трябвало да се извърши лустрация, за да се предотвратят своеволията в правната система. Не съм съгласен. Връщане назад има, но не към епохата на комунизма, а към епоха, която не познаваме и не изучаваме и по тази причина сме много уязвими от нея и от нейната поява или от нейното универсално присъствие в обществения ни живот. Това са петте века османска история на България.

Някои настояват да я наричат Турско робство. Няма значение как я наричаме, проблемът е, че не я познаваме. Защото не я познаваме, не можем да забележим проявите ѝ и ефективно да им се противопоставим. Българският обществен живот има естествена склонност да гравитира около някакво неопределено османско време на местно беззаконие и отдалечена централна власт, която не може да разчита на демократични инстинкти и съответно не намира за необходимо да се съобразява с тях. В тази неопределена османска среда хората живеят в страх, който преодоляват с хитрост. Властта не се придобива с демократични процедури, а се разпределя. Тези странности на българския обществен живот не са породени от комунизма, комунизмът дори ги потискаше, но дори и тогава българинът успяваше да жонглира със страха и хитростта. Голяма част от българската литература описва тези ориентири на обществения живот - Бай Ганьо и Андрешко са очевидни примери, но има и много други.

Днес се изправяме пред точно такова внезапно и очевидно завръщане в османски тип разпределение на власт, напълно несъобразено с демократичните принципи, но съобразено със закона разпределение, което ще възбуди инстинктите за страх и хитрост. Преди да започнем да изучаваме добре османската си история, не бихме могли ефективно да се противопоставим като общество на подобни актове на властово разпределение. Това че то е свързано у нас с волята и властта на ДПС е информативна и образоваща ирония, която ирония обаче само ще продължи да всява страх и изостря хитростта ни. Или да ни развеселява като приказките за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, които в голяма степен дефинират парадигмата на родната ни правна система.